Отзиви

English

Професорите Ростислав Йовчев и Филип Павлов: “Липсата на инвестиции в културата ще доведе до повсеместно опростачване на нацията”
"Янтра днес"

“Любителите на камерната музика имаха чудесната възможност да чуят рядко изпьлняваните версии за фагот и пиано на Брамсовите сонати за кларинет и пиано оп.120 №1  във фа минор и оп.120 №2. в ми бемол мажор. Между двете сонати прозвучаха обичаните от всички интермеци за пиано оп.117 №1 и оп.119 №1.
Изпьлнителите едва ли се нуждаят от представяне  – това бяха изтъкнатите наши инструменталисти Светослав Славчев – фагот и Ростислав Йовчев – пиано. Техният творчески тандем представи пред пълната с публика зала едно задьлбочено и искрено музициране, без присьщата за нашето сьвремие показност и претенциозност.
Завидното инструментално майсторство, финият звуков баланс и прецизният детайл бяха отличителни черти на тяхното изпълнение.
Двете интермеци, които прозвучаха между сонатите са любими творби на публиката. В тяхната интерпретация сякаш бе тьрсена не толкова обичайната сьзерцателност, колкото една подчертано интензивна в енергийно отношение дьлга линия, почти огьваща контурите на вьтрешната музикална конструкция.”
Радослав Николов

„Встъпителното слово на доц. Ростислав Йовчев насочи към личността на акад. Андрей Стоянов. След това с усет и чувствителност към поетичността на образите пианистът представи ранните цикли “Акварели” (Десет пиеси) и “Лирични пиеси” оп. 6 (четири от петте), в които се редуват природни картини и съкровени емоционални състояния. Искрена и спонтанна в своя изказ, подчертано мелодична, музиката в тези творби загатва за кумирите на автора – композиторите-романтици. Ярка кулминация Йовчев постигна при интерпретацията на двете контрастни пиеси из “Младежки албум”. Втората от тях, напомняща по клавирна фактура Шумановата Токата, беше мащабно разгърната, наситена с пианистичен замах и увличащ темперамент.“
Правда Горанова

„Музикалната ни общественост е добре запозната със забележителната артистична  и просветителска активност на пианиста Ростислав Йовчев. И далеч не само с нейната наистина впечатляваща периодичност и тематично многообразие, а преди всичко – с безспорно множащите се от година в година негови интерпретаторски възможности…
След кратък антракт концертът продължи с Двадесет и четири прелюдии ор.11 от Александър Скрябин, чиято светла 140-годишнина бе достойно отбелязана в няколко столични концертни зали с поредица престижни прояви, между които и с успешното провеждане на І Международен конкурс за пианисти „Скрябин-Рахманинов” в Салона на Национална музикална академия, както и с научната конференция „Скрябин в контекста на руския „Сребърен век” през първата половина на месец декември 2012 г.
Без да навлизаме в излишни подробности за това артистично събитие, сътворено от нашия именит колега Ростислав Йовчев, бихме желали да отбележим някои от основните художествени достойнства на неговото изпълнение: прецизен усет за подбиране на най-подходяща темпоритмична характеристика за всяка отделна пиеса с оглед постигане на убедително верижно разгръщане на цялостния музикален цикъл; обновяване на колористичната и психологична обагреност при достигане на всяка следваща ладотоналност или модулация, през която преминава авторския замисъл; майсторска и инстинктивно достоверна изпълнителска дозировка и нюансировка на вложените звукотемброви, агогически, регистрови, динамически и педализационни изразни средства; умело разпределение и йерархично надграждане на музикалните епизоди, както и на всички присъстващи в тях цезури, фермати и дъхове, особено в прехода между отделните пиеси от този внушителен по мащабите си идеен комплекс, и – не на последно място – високата стилистична  култура на интерпретатора. Без съмнение този концерт се оказва в художествено-творческо отношение един от върховете на цикъла „Славянска музикална класика”.

„С присъщата си звукотворческа харизма и внушителен волеви ресурс, Ростислав Йовчев извая завладяваща с багрите си панорамна картина, в която, подобно на опитен етнограф, успя да разположи умело всяка от петте прелестни Неновски миниатюри в един взаимно допълващ се, леко контрастиращ, но заедно с това природосъобразен причинно-следствен порядък. А заредената със старателно търсена преднамерено „първична”, архетипна душевна сила и с колосален като пространствено (та дори и като „термично”) внушение размах интерпретация на другата знаменита Ненова творба – Токата за пиано, сякаш изпълни старинната зала с мощни огнени вибрации и овладя неотразимо многонационалната фестивална аудитория.“
Атанас Куртев

„Концертът, състоял се на 6 октомври 2010г. в залата на АМТИИ-Пловдив, вдигна публиката на крака!
Стана обичайна практика в нашия културен живот големите имена в класическото ни изкуство да бъдат представяни от скромни афиши, далеч не така ярки и примамващи, както постерите на „звездите” от родната поп-фолк естетика. Не правеше изключение и афишът за камерния концерт на цигуларката Стойка Миланова и пианиста Ростислав Йовчев.
На концерта прозвуча и едно от най-известните произведения на Ц. Франк – Соната за цигулка и пиано. Прекрасна творба, устремна, драматична, развълнувана. Може би в изпълнението на Ст. Миланова и Р. Йовчев и ние открихме онова, което е намирал самият Франк в нашето изкуство – „непрекъснато преклонение пред музиката”. Диалогът между цигулката и пианото във финала, надпреварата да се излее мелодическия поток, превърна сонатата в естествена кулминация на концерта.“
Велислава Карагенова

„В края на вечерта, прозвуча премиерно за Варна изпълнение на написаната на 19-годишна възраст от Лист композиция за пиано и струнен оркестър “Проклятието”. Нейното представяне се превърна в своеобразно честване на 200 годишнината от рождението на композитора, тържествено отбелязвано тази година по целия свят.

Произведението е ярко, във формата на монотематична фантазия, с изключително трудна и виртуозна клавирна партия и нетипичен, по-скоро “клавирен” оркестров акомпанимент.
Солистът Ростислав Йовчев изгради мащабно и темпераментно тази непозната творба, постигайки удивителен синхрон с оркестъра. Немалък дял в това имат именно опитните и чудесни музиканти от камерния оркестър, ръководени от Ангел Василев, който като диригент успя да спои състава и да проследи солиста във всички трудни ансамблови моменти.“
Станислава  Ставрева

„Вечерта на 2 юни камерна зала България за пореден път се превърна в храм на клавирното изкуство, където  Ростислав Йовчев с всеотдайност и пълно проникновение потопи многобройната публика в поетичният и религиозен свят на Ференц Лист.
Това беше един от многобройните концерти на известният български музикант, посветен на 200г. от рождението на гениалният унгарски композитор. Програмата беше мащабна и огромна по своя замисъл, дълбочина и философско съдържание. Като един обобщен и изчерпателен образ, разкриващ необятния  творчески гений на Лист, който променя всеки докоснал се до него и може би навява мисли за живота и смъртта, светлото и тъмното, подвига на силния и несъкрушим  човешки дух и порива към съзиданието…
Когато и последния тон отзвуча публиката остана за секунди сякаш безсилна… Миг на безмълвие в който  протече най-голяма благодарност към безценните партитури на Лист и неговия изпълнител Ростислав Йовчев. Геният на Лист, духа на неговото време бяха претворени отново чрез погледа и усещането на също така значим творец, защото да се изсвири и пресъздаде един велик майстор, се изисква също такъв музикант и изпълнител.”
Анелия Господинова

Специалното настроение по време на такъв празник се създава преди всичко от онази чиста музикална енергия, която истински всеотдайните и големи изпълнители винаги успяват да излъчат към онемялата от прехлас и вълнение зала. А такива моменти през петте вечери не липсваха! Ростислав Йовчев в сътрудничество с “Дианополис” и под диригентството на Н. Султанов представи един изключително стилен урок по Моцартова музика /Тук специално трябва да бъде отбелязано участието на оркестъра, тъй като 13-те музиканти трябваше да компенсират с щрайхов звук всички предвидени по партитура флейти, обои, кларинети и т. н.; т.е. камеристите от “Дианополис” трябваше да свирят като симфоничен оркестър… И те го направиха!/
Валентин  Вълчев

80 години от смъртта на Клод Дебюси

Майсторството на пианиста Ростислав Йовчев отново събра в камерна зала “България” почитателите на клавирната музика.
Още от първите тонове слушателите потънаха в пъстрия и многообразен свят на Клод Дебюси.Различните образи и имресии бяха пресъздадени ярко и впечатляващо,с много вкус и деликатна и прецезна звучност.
“Музика Вива” – ноември 1998

ЯРЪК БЕТХОВЕНОВ РЕЦИТАЛ

За мен изпълнението на колосалния цикъл 33 вариации върху тема от валс на Диабели е ярко постижение от чист вид в нашата концертна действителност.
Ярките контрасти,звуковите апогеи и спадове,изключителния ритмичен динамизъм в свиренето на Йовчев внушаваха не просто редуване на контрастни части, а драматургия с контрастно симфоничен потенциал.
Димитър Цанев – “Музика вива” – юни 2000 г

ФАНТАЗИИ ЗА ФЛЕЙТА И ПИАНО

Блестящият пианист Ростислав Йовчев може да бъде мечтата на всеки солист за клавирен партньор.С много финес се вплете във флейтовата музика така,че се получи завършен ансамбъл.
Малко са пианистите,които осъзнават,че в камерната музика няма доминираща роля,а само взаимно допълване.
Ина Георгиева – “Музика вива” – юли 2000

КОНЦЕРТ НА 21 ЮЛИ 2003

Пианистът Ростислав Йовчев е не само един от водещите български изпълнители, но и една от най-ярките фигури сред своето поколение.
Най-впечатляващо за мен от последния му концерт в София беше интерпретацията на Шопеновите ноктюрни. Йовчев е достигнал едно ниво, при което много силно доминира сърдечното, вглъбено, музициране.
Друг силен акцент в програмата му бяха творбите от испански и аржентински композитори. Учудвам се на умението му да изгражда колоритната гама в испанската музика, създавайки асоциации с испанската живопис и скулптура, или, казано с други думи да използва “общокултурен” подход в своите изпълнения.
Проф. Любомир Динолов – “Музика вива”- юли 2003

ВЕЧЕР НА БЪЛГАРСКИТЕ АРТИСТИ НА ФЕСТИВАЛА В КАРТАГЕН – ТУНИС

Pостислав Йовчев изпълни убедително Ноктюрно сол мажор от Шопен,с подчертано мека и изящна звучност. Пианото пееше под неговите пръсти и в пиесите от де Файя и Турина.
Лотфи бен Келифа – Le Temps,Тунис, октомври 2003

„Рециталът на Ростислав Йовчев обединяваше двама композитори, чиито годишнини отбелязваме- Албенис и Владигеров, автори, свързани, както подчерта изпълнителят, чрез отношението им към родния фолклор и от ролята им в съответната музикална култура. Осемте пиеси от сюита „Иберия“ бяха поднесени с тънко чувство за колористичност, с изящна фразировка и безупречно технически. А Владигеровите „Импровизация и токата“ блеснаха в цялата си красота и характеристичност, майсторски изваяни от Ростислав Йовчев. Присъстващите в залата се насладиха на зряло изкуство, търсещо своя поглед в интерпретираните произведения.
Юлиян Куюмджиев- „Музикални хоризонти“, 2009

„…изпълненията на Ростислав Йовчев ни накараха да съпреживеем проникновените интерпретации на две много различни творби: Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Хайдн и концертната пиеса „Проклятието“ от Лист (премиерно за Плевен). И този път, забележежителният пиaнист извайваше всеки образ, фраза, щрих от звуковата материя и същевременно съумя да я обхване в нейната цялостност. За пореден път Йовчев покори плевенската публика с тоновата си култура, прецизирано и емоционални нюансирене, завладяващо драматургично внушение. Невероятен музикант, той свири изискано и вглъбено.
Августина Серафимова – „Музикални хоризонти“, 2011

КОНЦЕРТ НА РОСТИСЛАВ ЙОВЧЕВ В ЦИКЪЛА „СЛАВЯНСКА МУЗИКАЛНА КЛАСИКА”

В програмата: Веселин Стоянов (110 години от рождението) – „Лунна светлина”, „Песен”, „Калинкин сън” из „Седем пиеси за пиано”; Карол Шимановски (130 години от рождението) – Цикъл „Метопи”: „Островът на сирените”, „Калипсо”, „Навзика”;  Димитър Ненов (110 години от рождението) – „Миниатюри”: „Прелюд”, „Песен”, „Стакато”, „Пасторала”, „Гайда”; Александър Скрябин (140 години от рождението) – 24 прелюда ор. 11; „Трагична поема”
Обемът и очевидната трудност на програмата  не бе изненада за присъствалите на концерта  в зала „БИАД” на 04.12.2012 г., както и за всеки, поне отчасти запознат с изключително интензивната концертна дейност на Ростислав Йовчев. Вече отдавна сме свикнали със забележителната артистична заявка във всеки негов концертен проект. Ще припомня само някои програми от последните години, визирайки единствено соловите рецитали, на които имах шанса да присъствам: рецитал „С благодарност към българските композитори” (2011-та год.); рецитал „Поетичният и религиозен свят на Ференц Лист (2011); първото интегрално концертно изпълнение на сюита „Иберия” от Исаак Албенис в България (2009); рецитал с творби на Фр. Шуберт (2008); рецитал с пиеси от бароковата епоха на Купрен, Рамо, Скарлати, Матесон, Хендел и Бах (2005); рецитал с творби на Чайковски (2004)… Повечето от тези концерти бяха представени не само в София, но и в Пловдив, Бургас, Стара Загора, както и в чужбина. Тук няма да се спирам върху многобройните изяви на Р. Йовчев като солист на оркестри и като камерен изпълнител – тази дейност е не по-малко  впечатляваща като мащаб и като постижения от най-високо професионално естество.
Този концерт бе по-различен. Пианистът бе събрал в програмата творби от композитори, чиито кръгли годишнини от рождението се отбелязват сега. Наистина, това бе може би единственият обединяващ стиловото многообразие фактор, наред с идеята на целия концертен цикъл (т. нар. „славянска класика”). Резултатът от това „съжителство” в случая бе много интересен.  От една страна, Йовчев ни представи три рядко изпълнявани миниатюри из „Седем пиеси за пиано” на Вес. Стоянов и ни приобщи към слабопознатия (поне за мен) музикално-образен език на Шимановски от средния, повлиян от импресионистичната естетика период на неговото творчество. От друга страна, прозвучаха творби със знаково значение за световната (Прелюдии ор.11 и „Трагична поема” на Скрябин) и за българската (цикълът „Миниатюри” на Ненов) клавирна музика. И на територията на твърде добре познатото, и на непознатото за публиката творчество изпълнителят демонстрира присъщия си, впечатляващ с мащабност пианистичен виртуозитет и решителност.  Ярката безапелационност при сценичната реализация на интерпретационните решения, както обикновено, бе базирана върху честното, напълно лишено от всякаква маниерност и тшеславие възпроизвеждане на авторовия текст и задълбоченото тълкуване на стиловите изразни особености на творбата. Разбира се, тук не е необходимо специално да се отбелязва огромният енергиен и технически потенциал на Ростислав Йовчев – той е достатъчно добре познат на всеки компетентен слушател.
Искам да споделя някои мои по-отчетливи впечатления, които възникнаха във връзка най-вече с трактовката на цикличните произведения. Безспорният акцент бе изпълнението на двадесет и четирите прелюда ор. 11 на Скрябин във втората част на рецитала. Сам по себе си този цикъл, естествено, поставя пред изпълнителя сложни задачи от художествено-драматургично и техническо естество. В изпълнението на Йовчев прелюдиите прозвучаха хомогенно, изсвирени някак на един дъх, без прекомерна персонификация на отделните миниатюри. За подобно мое усещане  допринесоха честите преходи с attaca, както и обединяването в общо движение на съседни, сходни като характер, прелюдии. Смятам, че подобна трактовка бе плод на съвсем целенасочен изпълнителски подход, чрез който бе постигнато ефектно циклично обобщаване – едно безспорно смело решение, авторитетно защитено и съчетано с внушително сценично присъствие.
„Метопи” на Карол Шимановски (триптих, вдъхновен от сюжети от древногръцката митология) – още едно циклично произведение, характерно с богата, наситена фактура и с причудливия си, променлив и пищен музикален език. Чисто описателните фрагменти, възникващи на базата на импресионистичния тип изобразителност, се редуват с ярки експресионистични изблици, постигнати посредством остри и интензивни хармонични, характеристични, регистрови и динамически съпоставки. Реализирайки сюжетно-драматургичния авторов замисъл, Р. Йовчев по най-убедителен и увличащ начин успя да ни приобщи към специфичната образност на тези клавирни творби. След тяхното прозвучаване остана усещането за богато, мащабно и подвижно интониране, както и за релефно многопластово ситуиране в различните регистри на сложната музикална тъкан – убедителна проява на завидно изпълнителско майсторство.
Непосредствено след това бе изпълнен цикълът „Миниатюри” на Д. Ненов. Тук бих искал да изразя възхищението си от способността на пианиста моментално да се пренастрои и да ни насочи категорично към една съвсем различна стилистика и образност. Изчистеният, филигранен фактурен рисунък, пестеливите пианистични средства, „минитюристично” изтънченият естетизъм на тази толкова позната и любима на множество ценители творба бяха блестящо защитени от Ростислав Йовчев. Неговото изпълнение ме впечатли дълбоко най-вече с постигнатите искрени лирични състояния в „Песен” и „Пасторал”, както и с реактивната променливост и изключително тънката характеристичност и детайлизация в подвижните пиеси.
Бих обобщил, че този концерт на Ростислав Йовчев още веднъж подтвърди завидно високото постоянно ниво, присъщо на неговите чести сценични изяви. Срещата с това ярко, честно и високопрофесионално изпълнителско изкуство традиционно оставя трайни впечатления, логично предизвиквайки очакване на следващите смели артистични проекти.
Александър Василенко